Това, че изкуственият интелект може да изпълни дадена задача, не означава, че е правилният избор

Всеки ден студенти, преподаватели и изследователи използват ChatGPT, Claude, Gemini, Copilot и други ИИ инструменти. Понякога за обобщаване на текстове, понякога за подготовка на лекции, анализ на данни или писане на първа чернова.

Но има един въпрос, който си задаваме твърде рядко:

Кога не трябва да използваме ИИ?

Именно този въпрос разглеждаме в най-новата публикация в блога на Научноизследователския институт, вдъхновена от матрицата на David Roldán Martínez.

Тя предлага лесен начин да преценим ролята на ИИ чрез два въпроса:

• Каква е цената, ако ИИ допусне грешка?
• Колко човешка преценка изисква тази задача?

Отговорите ни насочват към четири различни подхода.

Някои дейности спокойно могат да бъдат автоматизирани. Други са подходящи за създаване на първа чернова с помощта на ИИ. При финансови анализи, научни изследвания или статистически изчисления ИИ може да помогне, но резултатите трябва винаги да бъдат проверявани. А когато става дума за академична почтеност, оценяване на студенти, назначения или етични решения, човешката преценка не може да бъде заменена.

Тази проста матрица е полезна не само за работа с ИИ, а и за изграждане на ИИ грамотност. Тя измества разговора от въпроса „Може ли ИИ да го направи?“ към по-важния въпрос: „Трябва ли ИИ да го направи?“

Препоръчваме инфографиката на всеки преподавател при планиране на учебни дейности и оценяване, на всеки изследовател при организиране на научната работа и на всеки студент, който използва ИИ като част от своето обучение.

Целта не е да използваме по-малко ИИ. Целта е да го използваме по-разумно.

Прочетете пълната публикация: https://scienceandresearch.ue-varna.bg/2026/07/02/when-not-to-use-ai-a-simple-matrix-every-student-and-instructor-should-know/

А вие как решавате кога да използвате ИИ? Има ли задачи, които след като видите матрицата, бихте преместили в друг квадрант?